Лауринова киселина- ценната съставка на крем сапуните

Всеки който някога е ползвал сапун DOVE, знае че той прави кожата по-мека и сякаш намазана с крем, който не можем да отмием. Затова и се рекламира като „крем сапун“. Това свойство се дължи на т.нар. лауринава киселина (lauric acid) която е в състава на сапуна. Тази киселина се използва от много козметични компании, които за съжаление я смесват с още куп други химикали.
Накратко, лауриновата киселина е полезна, защото има силно овлажняващо действие и антимикробен ефект. Ето как, само една съставка като лауриновата киселина може да прослави козметичен продукт. А в много по-висок процент тя се среща в нерафинираното кокосово масло.
В края на лятото, ни заливат с реклами за подхранване на кожата с хидратиращи лосиони. Естествено в този момент, кожата ни е по-суха, и всеки иска да съхрани тена си по-дълго. Като добавим огромните средства за реклама, които дават козметичните компании, много лесно се поддаваме на внушението от рекламния клип и си купуваме продукта.
Да се замислим обаче, дали ни продават нещо полезно? Заедно с лауриновата киселина например, в състава на „най-хидратиращото мляко за тяло “ има още един куп съставки. Те са евтини и не чак толкова полезни…Наистина ли се заблуждаваме, че който и да е козметичен гигант би ни продал козметика за 4-5 лева, съдържаща чисти съставки, които не са стабилизирани и разредени до безкрай. Ако в най-добрия случай козметиката, която използваме съдържа 3% полезни компоненти, какво са останалите 97%?
Със сигурност не са нещо от което тялото ни има нужда.

С две думи, ако искате да се възползвате от полезността на зехтина, вместо да купувате пластмасова туба с готова маска- направете си я сами (може дори да добавите жълтък); ако ви капе косата, не залагайте само на фабричен шампоан с коприва- изплакнете косата с отвара от натурална коприва; ако ще се мажете с лосион за суха кожа- вземете си студено пресовано кокосово масло и т.н.

Можем да изберем по-доброто и да не се подвеждаме по реклами… дори в тях да казват „Beauty cream bar“ вместо- сапун!

Слънцезащитна козметика при чувствителна кожа

Под „чувствителна“, разбирайте- кожа с розацея, кожа която е свръх чувствителна към слънцето и кожа, която е претърпяла химически процедури или лазер. В тези случаи, ако не предпазим лицето от слънцето, кожата страда и реагира с интензивно зачервяване. Всичко това изостря чувствителността на кожата ни. Тази повишена чувствителност, може да се прояви и като непоносимост към козметика която преди успешно сме използвали…

<Какви са възможностите за слънчева защита на лицето? При такова богато разнообразие и хубави реклами на пазара за кремове с SPF фактори, наистина е трудно да изберем.
Според механизма им на действие, кремовете за слънчева защита се делят на 2 групи:

1. АБСОРБИРАЩИ слънцезащитни кремове (т.нар. Химични филтри)и
2. ОТРАЗЯВАЩИ слънцезащитни кремове (т.нар. Минерални фиртри).

Първите (абсорбиращите), поемат слънчевите (UV) лъчи върху кожата ни и в зависимост от типа радиация, която абсорбират биват UVA или UVB или комбинирана защита UVA+UVB. Активните съставки на тези кремове (напр.Avobenzone или Parsol) лесно се разграждат на слънчева светлина, затова се стабилизират с други (Helioplex, Mexoril) които са фотостабилни. Тези кремове са лесни за нанасяне и стоят добре, но на нормална кожа. Кожа с розацея може да не се чувства комфортно с абсорбиращ крем.

Втората група кремове (минералните), действат като отразяват или разпръскват слънчевите лъчи. Най-разпространените съставки на тези филтри са титаниев диоксид и цинков оксид. Те са достатъчно безопасни и фотостабилни и осигуряват пълна UV защита.
Преди минусът при тях беше,че след намазване, все едно си с маска на лицето. Новото „поколение“ минерални филтри, нямат този „разкрасяващ ефект“. Съставките им са раздробени на микро частици и това позволява по-лесно нанасяне без да оставят бяла следа върху лицето. Като цяло са подходящи за всеки тип чувствителна и детска кожа.

Почистване на слънцезащитния крем от лицето!
Както почистваме лицето от грим, по същият начин трябва да премахваме и останалия в края на деня слънцезащитен крем. Взимането на душ или измиването на лицето не е достатъчно, т.к. минералните (отразяващи) слънцезащитни кремове са по-трудни за отстраняване. За целта, трябва да имаме подходящо средство. Нещо, което наистина не дразни кожата и не налага силно търкане за да се почисти кожата. На това условие отговарят почти всички базови масла.
Най- подходящи са маслото от гроздови семена (много леко и удобно за нанасяне),
масло от жожоба (прониква много добре в кожата, без да оставя мазен блясък),
масло от праскова (попива по-бавно и затова позволява пълно отстраняване на слънцезащитния крем) и накрая, но може би най-хубавото (поне според мен)- кокосовото масло. Естествено, то трябва да е съвсем натурално, студено пресовано. Тогава е истински елексир за кожата- отстранява добре слънцезащитния крем, подхранва кожата. Има продължително действие, защото не се абсорбира веднага и дори след като си измием лицето, кожата е хидратирана.

Т.

Химикалите в козметиката

Не е лесно да си изградим обективно мнение по отношение на химикалите с които са наблъскани козметичните продукти, които използваме. Водещите марки на пазара ни убеждават, че съставките в техните гримове и кремове са безопасни. От друга страна алтернативната козметика с етикети „натурална“ и „естествена“ също изобилства от синтетични съставки.
Повечето независими изследвания по този въпрос са фокусирани върху токсичния ефект при високи концентрации и нанасяне на големи дози, отколкото върху дългосрочния ефект от ежедневно използване на малки количества козметика както се случва в реалния живот.
Тук ще намерите някои от потенциално опасните за кожата съставки и възможните реакции които предизвикват.

Много малко са козметичните продукти чиито съставки предизвикват незабавна, видима реакция върху кожата. Ситуацията обаче не е ясна ако си говорим за изсушаване на кожата и други почти незабележими ефекти които се натрупват постепенно. Затова компромисът при използването на един продукт често е заради баланса между положителния ефект на активните му съставки и потенциално ниския риск от „лошите“ му съставки (консерванти; стабилизатори; сърфактанти (пенообразуватели); синтетични аромати и др).

Привържениците на изцяло натуралната козметика смятат че естествените съставки са по-ефективни в сравнение със синтетичния им аналог. Модерната наука твърди, че ефектите от дадено химическо вещество са еднакви независимо дали е извлечено по естествен път или е синтезирано в лаборатория. По-важно е да знаем, че и двете вещества могат да съдържат различни токсични замърсители и е по-вероятно те да се получат при синтетичните вещества.
Излиза че използването на натурална козметика намалява, но не елиминира риска от токсични замърсители. Също така, не трябва да забравяме че изцяло натуралната козметика се разваля по-бързо.
Има и синтетични вещества без аналог или които не могат да бъдат извлечени от естествени източници в природата. Такава синтетика може да има опасен ефект върху кожата но друга да е с отлична поносимост и по-силна от природните им заместители ако има такива.
Пиша това, защото си мисля че както на мен така и на вас понякога сигурно ви е трудно да се придържате само към натуралното.
Изводът е, че решенията при един или друг случай са различни: например, натуралният вит Е е по-ефективен т.к. съдържа само D-алфа токоферол докато синтетичната форма е смес от D+L – алфа токоферол.
Ако обаче използвате крем против бръчки и акне с третиноин (ретин А; Ретинол)- това е синтетичен продукт без аналог, така че определено няма как да се придържате към натуралното.
Наистина е трудно да преценим дали сумарният ефект си струва. Затова е добре да се информираме за съставките- колкото повече знаем за тях, толкова по-лесно ще си избираме козметика. Също така, може да прилагаме комбиниран подход: използваме фирмен крем за лице но се разгримираме с натурален продукт (вж.Козметика при розацея). Или пък да използваме любимият си шампоан но маската за коса да си приготвяме сами. Не може да имаме пълен контрол, но ще намалим част от синтетиката.

Imidazolidinyl Urea и Diazolidinyl Urea: Използва се като консервант срещу бактерии но неефективен срещу гъбички. Често предизвиква контактен дерматит. Търговското му име е Germall II или Germall 115.

Sodium Lauryl Sulfate: Използва се в шампоани и почистващи козметични средства. Не го дръжте продължително върху кожата и ще сте в безопасност.

Synthetic Fragrances: Съществуват над 200 синтетични аромати. Няма как да знаем кой е в нашия продукт, защото на етикета пише само Аромат или Парфюм. Няма никакъв козметичен ефект- слагат го само да ароматизират крема ни и грима. Точно този приятен аромат може да ни подведе кога козметиката се е развалила, защото все ще ни мирише на парфюм.

Parabens (e.g. Methyl, Ethyl, Propyl и Butyl Paraben): Консервантите които увеличават срока на годност на козметичните продукти. Повечето хора нямат изявена алергия към парабени. Въпреки това няма достатъчно изследвания за дълготрайното им въздействие върху кожата.

Микрочастици като titanium dioxide и zinc oxide: Притежават свойство да се групират и да проникват през кожата благодарение на свръх малките си размери. Напоследък предизвикват доста спорове доколко е опасно въздействието им. Най-често се използват при слънцезащитните кремове.

Може да намерите още много информация за токсичните съставки в козметиката. Това обаче не означава, че трябва да си носим „пътеводител“ на опасните съставки когато избираме козметика.
В такъв случай просто си купете зехтин, лимони и банани

за да спестите време 🙂